ЕГ "Иван Вазов"
ЕГ "Иван Вазов"
 
  Начало
  Профил на купувача
  История
  Исторически календар
  Прием
  Учебен план
  Материална база
  Реализация
  Фото и видео галерия
  Постижения на наши ученици
  Правилник
  Етичен кодекс
  Дневен режим
  Приобщаващо образование
  Самостоятелна форма на обучение
  Колектив
  Ученически съвет
  Бюджет
  Стратегия на гимназията
  За контакти
 
  Седмична програма
  Стипендии
  Спортен календар
  Проекти
  Пожелахме да видите!
  БЕЛ-Електронно помагало
  Библиотека
  Езикови дипломи
  Езикови практики и     екскурзии с учебна цел
  Как да стигнем до     училище
  Анонимно оплакване
  Одобрени учебници
  Професионално ориентиране
  Превенция на агресията
  Готови документи
  Закони

ЕГ "Иван Вазов"
 

България-Австрия-Франция-Италия 2006


   31 Март 2006г 12.30 част от учениците от ЕГ „Иван Вазов” са събраха пред Хотел Тримонциум гр. Пловдив. Не мога да не спомена, че всички бяха помъкнали по 2-3 торби Метро с храна, а някои дори цели сакове. Разбира се автобусът беше достатъчно голям и успя спокойно да събере изобилието от храна. Още след отварянето на вратите всички започнаха да се бутат, за да си запазят места. След зверското блъскане на вратата учениците и учителите спокойно си отдъхнаха от жаркото слънце, което ги изпращаше от България. Минути по-късно автобусът вече беше потеглил. Първите няколко часа бяха нажежени в очакване да стигнем границата. Разбира се успяхме да минем без много чакане, пуснаха ни само след час. Останалите часове до пристигането ни в Залзбург (Австрия) минаха доста изморително. Спането в автобуса определено не беше най-предпочитаната атракция, тъй като имахме и проблеми с това „да пуснем или да не пуснем седалките назад”.
    Пристигането в Залзбург беше отбелязано с много викове и силно вълнение. Люси-екскурзоводката от агенция „Сърнела” беше подготвила доста подробна и полезна информация за града на Моцарт. Разходката из града беше още по-впечатляваща. Не мога да не спомена, че имаше и момичета, които се върнаха с първите покупки от магазините. Вечерта в хотела също мина не толкова спокойно колкото всички очаквахме. Някой задремаха още в 18.00 ч. (е, включвам и себе си в това число), а други до късно вечерта споделяха първите си впечатления от Австрия. На другата сутрин, придружени от местен гид, посетихме всички забележителности на града: крепостта Хохензалзбург, манастира Свети Петър, катедралата, паметника и къщата-музей на Моцарт, двореца и градините Мирабел, най-малката къща в Залзбург, която е не по-голама от 2 м. Естествено човек трябва да се разходи из малките улички в старата част на града, за да усети атмосферата и хармонията на този толкова пленителен град.
    На път за Франция, минаваме през Германия и се отбиваме да видим Херенхимзее (Малкият Версай). По онва време Лудвик II бил толкова впечатлен от Версай, че решил да си построи свой собствен дворец, умалено копие на оригиналния. За целта си купил остров и започнал десет годишен строеж. За съжаление след завършването му, той живял само девет дена и починал. Жалко, но пък ние има какво да видим.
    Потеглихме към Дисниленд - най-жадуваното място всички. Като казвам всички, значи всички - и учителите! Всички задружно посетихме най-страшната атракция в целия увеселителен парк и мога спокойно да заключа, че от там излезнахме с изправени коси…Това обаче не ни спря да продължим да се качваме там в порядъка на 5-6 пъти за 7 часовия престой. 3Д киното впечатли всички, които сякаш се бяхме наговорили да отидем по едно и също време. Имаше не само луди писъци от змията, която изглеждаше толкова реалистично, че ми напомня на онази която преди няколко дни намериха в училище. Не изпуснахме да се набутаме и на мястото, на което ни бяха предупредили да не ходим-Детският кът. Затова пък доста смутени и изчервени ние излезнахме с лодчици от бебешката „куклена” атракция в Дисниленд. По-късно станахме свидетели и на великия парад на приказните герои, който определено зашемети всички. Вечерта прекарахме в хотела в предгардията на Париж - ”Градът на любовта и светлината”. На следващия ден започнахме с панорамна разходка, съпътствана с доста обилана информация от страна на колоритния ни местен гид Александър, поднесена с френска изтънченост и балкански темперамент. Ако така ни преподаваха и уроцте в училище J !
    Посетихме Версай. Блясък, пищност, красота! Невероятни лабиринти от алеи ни отвеждаха до все по-хубави и по- хубави фонтани и градини, малки горички, летни бални зали, колонади и статуи. Не би могло да се опише, трябва да се види.
    Обратно в Париж, за да посетим Сакр Кьор – колосалната бяля катедрала на хълма Мон Мартр, от където се вижда 11 милионния град като на длан.
    По-късно се озовахме в модерния квартал Дефанс, който взе дъха ни със своите небостъргачи от стъкло и метал и разбира се новата арка.
    Да не забравяме и Айфеловата кула, която посетихме след горе-долу едночасово пътуване с корабче по Сена. За жалост се качихме само до 2 я етаж, тъй като беше доста късно. Май всички ще се съгласят, ако кажа, че умряхме от студ. Следващата вечер отново прекарахме в Париж, отново в същия хотел.
    На сутринта отпътувахме за Мон Сент Мишел…Отлив! Атлантическият океан не се вижда. Само тинята напомня зя него и подсказва, че всяка вечер той се връща. Последователно абатство, крепост и затвор и сега манастир, Мон Сент-Мишел е пленително призведение на средновековните дух, култура и архитектура. Човек се чувства нищожен пред огрмните каменни сгради, кацнали на върха на скалата насред океана. Видяхме и Великобритания, е отдоста отдалеко, но важното беше, че и хвърлихме едно око.
    Вечерта отпътувахме за Тур. Всички този път посетихме МакДоналдс, тъй като май беше единственото отворено заведение в 8 вечерта. На сунтринта потеглихме за замъците по Лоара – Шенонсо и Шамборд. Разгледайте снимките, защото нямам думи. Пристигнахме в Париж около14-15 часа .Имахме 5 часа на разположение да се разхождаме и да разгледаме космополитния град. Май всички задружно отново избрахме Лувъра, може би само и единствено заради всеизвестната Мона Лиза. Останалото време всички прекарахме на Шанз-елизе. Разбира се както момичетата така и момчетата, а дори и учителите не пропуснаха магазините за козметика, дрехи, коли (в случая успяхме да посетим само изложенията на Пежо, Мерцедес и Рено, но то май бе достатъчно). По-бързо ходещите, успяха да видят и катедралата Парижката Света Богородица. Върнахме се във автобуса в 21 часа като всеки носеше поне по 3 чанти с различни подаръци.
    Отпътувахме за Италия. Не мога да не спомена обаче, че по пътя спряхме, за да облекчим някои физиологични нужди. Тези, които успяха да отидат в тази тоалетна, в която бях аз, …е определено останаха доволни-Че кой е виждал досега самоизмиваща се тоалетна? Да, пускаш водата и чинията тръгва да се върти, а една мокра кърпичка я мие…е Това се казва атракция. Първата спирка след италиянската граница беше Верона. Разходката там беше издействана от Г-жа Христозова, за което благодарим. Всички се докоснаха до гърдата на Жулиета, което според легендата носи щастие и късмет в любовта. Момичетата не пропуснаха да залепят по стените на къщата на Жулиета любовно послание към…някое момче. Видяхме и Арена ди Верона, която е втората по големина след Колизеума. Стигнахме в Лидо Ди Езоло сравнително рано- 6 часа вечерта. Не пропуснахме да посетим Адриатическо море, мога спокойно да заява, че водата беше ледена, но все пак имаше и интусиасти, които се изкъпаха. Разходихме се из курорта и се върнахме в хотела. Нощувка, закуска...
    Хайде всички на вапоретото, отиваме във Венеция, която плени всички. Мостът на въздишките, известния площад Сан Марко, катедралата Сан Марко, покрития мост Риалто, двореца на дожиде и разбира се магазини. Тук вече всички си доизхарчихме парите, но нямам и на идея как успяхме при положение, че италианците даже не говореха английски (за френски и дума да не става). Но, Италия, ах тази Италия, тя си остана най-красивата и обсебваща.
    Към 7 часа отпътувахме за България .Не мога обаче да скрия от вас колко много ни се искаше да се върнем. Ех, ако имаме пари и време, бихме прекарали целият си живот пътувайки по света…За съжаление обаче нямаше друг начин и трябваше да се върнем в родната ни България. Всички бяхме развълнувани и тъжни, защото една мечта беше свършила…
    Тук е мястото да кажем сърдечно БЛАГОДАРЯ на Люси, Митко и Жоро, екипа на Сърнела, за професионализма и приятелското отношение!
    Венелина Даракева 8е клас


clock
ЕГ "Иван Вазов"

 
  Училищно настоятелство
  ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ
 
В помощ на българите по света


  Условия за спонсорство
  Зов за помощ
 


Училищен вестник


  Форум
  Презентации


 
ЕГ "Иван Вазов"

RU | EN | DE | BG | SP | FR | IT

© 2005 - 2008 Всички права запазени

Ръководител: Л. Ваклинов, изработили: М. Георгиев и Б. Иванов